Кой може да получава социални помощи в Германия?
По данни на Германската организация по труда, в Германия в края на декември 2017 близо шест милиона души (5,93 млн) са получавали социални помощи, по-известни под името Харц 4. Над два милиона от тях (34,3%) са чужденци, като близо половината (959 000) са бежанци от неевропейски страни. Най-многобройни измежду бежанците, подвластни от помощи, са сирийците - 588 301 души. Това значи, че всеки десети, получаващ обществени помощи в Германия, е от Сирия.
Граждани от общо 193 страни получават Харц 4. Близо половин милион от тях (438 850) са от страни на Европейски Съюз – най-много от България (84 334), Полша (80 517) und Румъния (65 902). От жителите на държави извън ЕС преобладават турците (259 447), които са втори по бройка след сирийците. Следват иракчаните (138 000) и афганистанците (99 000).
Какви са разпоредбите?
За да получават обществени помощи в Германия, чуждите жители би трябвало да дават отговор на известни условия: да вземем за пример да разполагат с легално право за дълготраен престой в страната. Гражданите от други страни на Европейски Съюз би трябвало да предоставят договор за наем, адресна регистрация и документ за идентичност.
Новопристигащите чужденци нямат автоматично право на Харц 4. За да получават обществени помощи, мигрантите би трябвало да са работили легално в страната за избран интервал. " Ако да вземем за пример някой загуби работата си - даже и единствено след една седмица или един месец - той има право на Харц 4, стига да е имал трудов контракт ", изяснява юристката Надя Клуге от организацията " Справедлива подвижност ". " Ако въпросният човек, изгубил след седмица или месец работата си, няма натрупан трудов стаж в Германия, той няма право на класическото парично обезщетение за безработица, защото не е плащал задоволително застраховки за безработица, но има право на Харц 4 ", прибавя тя. При нетрудоспособните лица или тези, навършили пенсионна възраст, важат други правила.
Право на обществени добавки в Германия имат и лица, които работят, само че приходите им са толкоз ниски, че не стигат за покриване на минималния витален стандарт. Въпросните добавки им се отпускат обаче единствено в случай че нямат други странични приходи - например от влогове. Или пък в случай че не получават финансова помощ от други членове на фамилията си.
В някои случаи Агенцията по труда поема и наема на жилището на съответния човек или част от него. За всяка провинция обаче важат разнообразни размери на съответната помощ.
За тези чужденци, които в никакъв случай не са работили в Германия, важи петгодишно ограничаване за приемане на Харц 4. Едва след петата година престой в Германия те имат право на социални помощи, в случай че се нуждаят от такива.
Всеки трети българин - на помощи
Много от задграничните мигранти изпитват съществени компликации да си намерят работа на цялостен работен ден, при която се заплащат и социално-осигурителни вноски. През 2017 хората в Германия със социално-осигурена трудова активност са били общо 32 милиона. От тях близо 3,5 млн. души са били чужденци, произхождащи от друга европейска страна, а 1,5 млн. са били от неевропейски страни.
Принципно всеки жител на Европейски Съюз има право самичък да дефинира в коя страна от Общността желае да се откри и да работи. За българите и румънците немският пазар на труда беше напълно либерализиран на 1 януари 2014 година - след седемгодишен временен интервал. Според проучване на немската организация по труда от лятото на 2017, представено от " ФАЦ ", всеки трети българин, живеещ в Германия, получава обществени помощи. А 30 000 български деца в Германия живеят в семейства, подвластни от Харц 4.
Граждани от общо 193 страни получават Харц 4. Близо половин милион от тях (438 850) са от страни на Европейски Съюз – най-много от България (84 334), Полша (80 517) und Румъния (65 902). От жителите на държави извън ЕС преобладават турците (259 447), които са втори по бройка след сирийците. Следват иракчаните (138 000) и афганистанците (99 000).
Какви са разпоредбите?
За да получават обществени помощи в Германия, чуждите жители би трябвало да дават отговор на известни условия: да вземем за пример да разполагат с легално право за дълготраен престой в страната. Гражданите от други страни на Европейски Съюз би трябвало да предоставят договор за наем, адресна регистрация и документ за идентичност.
Новопристигащите чужденци нямат автоматично право на Харц 4. За да получават обществени помощи, мигрантите би трябвало да са работили легално в страната за избран интервал. " Ако да вземем за пример някой загуби работата си - даже и единствено след една седмица или един месец - той има право на Харц 4, стига да е имал трудов контракт ", изяснява юристката Надя Клуге от организацията " Справедлива подвижност ". " Ако въпросният човек, изгубил след седмица или месец работата си, няма натрупан трудов стаж в Германия, той няма право на класическото парично обезщетение за безработица, защото не е плащал задоволително застраховки за безработица, но има право на Харц 4 ", прибавя тя. При нетрудоспособните лица или тези, навършили пенсионна възраст, важат други правила.
Право на обществени добавки в Германия имат и лица, които работят, само че приходите им са толкоз ниски, че не стигат за покриване на минималния витален стандарт. Въпросните добавки им се отпускат обаче единствено в случай че нямат други странични приходи - например от влогове. Или пък в случай че не получават финансова помощ от други членове на фамилията си.
В някои случаи Агенцията по труда поема и наема на жилището на съответния човек или част от него. За всяка провинция обаче важат разнообразни размери на съответната помощ.
За тези чужденци, които в никакъв случай не са работили в Германия, важи петгодишно ограничаване за приемане на Харц 4. Едва след петата година престой в Германия те имат право на социални помощи, в случай че се нуждаят от такива.
Всеки трети българин - на помощи
Много от задграничните мигранти изпитват съществени компликации да си намерят работа на цялостен работен ден, при която се заплащат и социално-осигурителни вноски. През 2017 хората в Германия със социално-осигурена трудова активност са били общо 32 милиона. От тях близо 3,5 млн. души са били чужденци, произхождащи от друга европейска страна, а 1,5 млн. са били от неевропейски страни.
Принципно всеки жител на Европейски Съюз има право самичък да дефинира в коя страна от Общността желае да се откри и да работи. За българите и румънците немският пазар на труда беше напълно либерализиран на 1 януари 2014 година - след седемгодишен временен интервал. Според проучване на немската организация по труда от лятото на 2017, представено от " ФАЦ ", всеки трети българин, живеещ в Германия, получава обществени помощи. А 30 000 български деца в Германия живеят в семейства, подвластни от Харц 4.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ